В Папуа една жена е равна на десет прасета
Папуа Новая Гвинея е едно от най-екзотичните и затънтени кътчета на планетата Земя. В този непокътнат от цивилизацията край до ден сегашен живеят канибали.
В визията ни за нравите на тези племена царстват ужасите, а в случай че инцидентно попаднем там – и най-разюзданото въображение се оказва действителност.
В Папуа Нова Гвинея, както в древността
имат вяра в магьосничеството
и нерядко поради предразсъдъците си изгарят или убиват упрекнати в владеене на зли очи. През 2012 година там върлувала фракция от ловци на вещици, която изтребвала магьосници наред – убивали и изяждали фрагменти от телата им.
Туристите, имали неблагоразумието да потърсят завършения в този край, не трябва да не помнят, че Порт Морсби е столицата с най-висока престъпност в света. Там прекомерно доста хора носят оръжие – с полицейски униформи и без. Бижутерийните магазини имат по три стоманени порти и охранителни системи, само че от време на време и те се оказват незадоволителни.
И в случай че в градовете царува разгул и престъпност, напомнящи на Латинска Америка, то надалеч от урбанистичната гмеж хората живеят както предците си. Битът на папуасите, населяващи труднодостъпните планини, на практика е неизменен от стотици години насам и е същият, както го е видял и описал съветският странник и естествоизпитател Миклухо-Маклай.
В папуаското село мъжете и дамите
живеят настрана, в разнообразни къщи
В домовете за мощния пол се настаняват всички господа и момчетата над 10 години, а в тези за слабия – дамите и децата. В остарели филми и фотоси от тези затънтени краища се вижда, че дамите съжителстват и със прасета – единствените домашни животни в Папуа. В наши дни прасетата към този момент са отделени.
Оказва се, обаче, че правилото е мъже и дами не само даспят, ами и да се хранят настрана. От мъглявите пояснения на локалните поданици излиза наяве, че всичко това е от съображения за сигурност. В случай, че вражеско племе нападне селото, по-добре е воините да бъдат на едно място, да сграбчен лъковете и копията и да отбраняват имуществото на клана си.
Кога се срещат със съпругите си тогава? В папуаското общество всичко е регламентирано – мъжът може да прави секс с жена си единствено през деня, на скришно място измежду природата (най-често в покрайнините на селото или в гората). Другарка в живота може да се вземе само от различен клан, с цел да се избегне кръвосмешението. И то против възнаграждение. Обменната валута са свинете. Правилата са елементарни – една жена се равнява на 10 свине. Но тъй като малко от папуасите имат сходно благосъстояние, цялото племе потегля да се пазари юначен или събира откупа. А дали съселяните ще са съгласни на сходна жертва, зависи от престижа на кандидат-жениха. Завоюването на доверието се корени в умеенето му да ловува и в… наличието на личен калпак.
Шапката се счита за най-важното нещо
в живота на средностатитическия папуас. Нито едно значимо събитие в неговия живот не може да мине без нея, както и нито едно културно мероприятие. Този незабравим аксесоар се създава от личните коси в особено „ шапкарско учебно заведение “. Там младият папуас се образова по какъв начин да отглежда и да се грижи за косите си по строго регламентирана методика. Тя по никакъв начин не е лесна. Половин година не трябва да си мие главата и всеки ден от 7 до 10 пъти да пръска косата си с мътна течност от необикновен тип локва, наричана от локалните „ вълшебна вода “.
Спането също е обред – прическата не трябва да се допира до нищо и по тази причина юношите придремват, поставяйки дървени трупчета под шиите си. При сходно обгрижване сърбежът е наложителен, по тази причина зад ухото на младия папуас постоянно е затъкната специфична пръчица за почесване.
След половин година навестяване на школата за шапки, идва време за отбрана на дипломната работа. Слепените и струпани върху главата коси, редовно мазани с тиня от вълшебната локва, най-накрая се срязват и им се придава специфична форма. Получената самобитна шапка се украсява с пера от божествен птици и цветя. Ако наставникът в шапкарското учебно заведение утвърди резултата, папуасът се признава за зрелостник и подготвен за сватба.
Впрочем, фамилният живот на племената също не е толкоз елементарен. Ако дамата забременее, следващият път, когато ще прави секс с мъжа си, е
чак щом детето навърши три години
Това предписание се спазва безпрекословно. Бащата има право на „ рандеву “ с потомството в женската колиба в неделя следобяд.
А какво прави папуасът, в случай че брачната половинка реши да му откаже милувки? Изходът е един – да си вземе втора. Проблемът е единствено в обезпечаването на свини за новата покупка.
В визията ни за нравите на тези племена царстват ужасите, а в случай че инцидентно попаднем там – и най-разюзданото въображение се оказва действителност.
В Папуа Нова Гвинея, както в древността
имат вяра в магьосничеството
и нерядко поради предразсъдъците си изгарят или убиват упрекнати в владеене на зли очи. През 2012 година там върлувала фракция от ловци на вещици, която изтребвала магьосници наред – убивали и изяждали фрагменти от телата им.
Туристите, имали неблагоразумието да потърсят завършения в този край, не трябва да не помнят, че Порт Морсби е столицата с най-висока престъпност в света. Там прекомерно доста хора носят оръжие – с полицейски униформи и без. Бижутерийните магазини имат по три стоманени порти и охранителни системи, само че от време на време и те се оказват незадоволителни.
И в случай че в градовете царува разгул и престъпност, напомнящи на Латинска Америка, то надалеч от урбанистичната гмеж хората живеят както предците си. Битът на папуасите, населяващи труднодостъпните планини, на практика е неизменен от стотици години насам и е същият, както го е видял и описал съветският странник и естествоизпитател Миклухо-Маклай.
В папуаското село мъжете и дамите
живеят настрана, в разнообразни къщи
В домовете за мощния пол се настаняват всички господа и момчетата над 10 години, а в тези за слабия – дамите и децата. В остарели филми и фотоси от тези затънтени краища се вижда, че дамите съжителстват и със прасета – единствените домашни животни в Папуа. В наши дни прасетата към този момент са отделени.
Оказва се, обаче, че правилото е мъже и дами не само даспят, ами и да се хранят настрана. От мъглявите пояснения на локалните поданици излиза наяве, че всичко това е от съображения за сигурност. В случай, че вражеско племе нападне селото, по-добре е воините да бъдат на едно място, да сграбчен лъковете и копията и да отбраняват имуществото на клана си.
Кога се срещат със съпругите си тогава? В папуаското общество всичко е регламентирано – мъжът може да прави секс с жена си единствено през деня, на скришно място измежду природата (най-често в покрайнините на селото или в гората). Другарка в живота може да се вземе само от различен клан, с цел да се избегне кръвосмешението. И то против възнаграждение. Обменната валута са свинете. Правилата са елементарни – една жена се равнява на 10 свине. Но тъй като малко от папуасите имат сходно благосъстояние, цялото племе потегля да се пазари юначен или събира откупа. А дали съселяните ще са съгласни на сходна жертва, зависи от престижа на кандидат-жениха. Завоюването на доверието се корени в умеенето му да ловува и в… наличието на личен калпак.
Шапката се счита за най-важното нещо
в живота на средностатитическия папуас. Нито едно значимо събитие в неговия живот не може да мине без нея, както и нито едно културно мероприятие. Този незабравим аксесоар се създава от личните коси в особено „ шапкарско учебно заведение “. Там младият папуас се образова по какъв начин да отглежда и да се грижи за косите си по строго регламентирана методика. Тя по никакъв начин не е лесна. Половин година не трябва да си мие главата и всеки ден от 7 до 10 пъти да пръска косата си с мътна течност от необикновен тип локва, наричана от локалните „ вълшебна вода “.
Спането също е обред – прическата не трябва да се допира до нищо и по тази причина юношите придремват, поставяйки дървени трупчета под шиите си. При сходно обгрижване сърбежът е наложителен, по тази причина зад ухото на младия папуас постоянно е затъкната специфична пръчица за почесване.
След половин година навестяване на школата за шапки, идва време за отбрана на дипломната работа. Слепените и струпани върху главата коси, редовно мазани с тиня от вълшебната локва, най-накрая се срязват и им се придава специфична форма. Получената самобитна шапка се украсява с пера от божествен птици и цветя. Ако наставникът в шапкарското учебно заведение утвърди резултата, папуасът се признава за зрелостник и подготвен за сватба.
Впрочем, фамилният живот на племената също не е толкоз елементарен. Ако дамата забременее, следващият път, когато ще прави секс с мъжа си, е
чак щом детето навърши три години
Това предписание се спазва безпрекословно. Бащата има право на „ рандеву “ с потомството в женската колиба в неделя следобяд.
А какво прави папуасът, в случай че брачната половинка реши да му откаже милувки? Изходът е един – да си вземе втора. Проблемът е единствено в обезпечаването на свини за новата покупка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ